tag:blogger.com,1999:blog-42154087161494659552012-02-16T01:29:16.271-08:00Dreamcatcherhttp://www.blogger.com/profile/10619051688562802906noreply@blogger.comBlogger11100tag:blogger.com,1999:blog-4215408716149465955.post-38239351908308389512010-03-18T21:35:00.000-07:002010-03-18T22:01:39.784-07:00<a href="http://2.bp.blogspot.com/_knj1gbf08fg/S6MEbnfCVJI/AAAAAAAAAHo/MNcP_SWhwtE/s1600-h/Lazy_Day_by_pinkparis1233.jpg"><img style="MARGIN: 0px 0px 10px 10px; WIDTH: 300px; FLOAT: right; HEIGHT: 200px; CURSOR: hand" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5450204846550570130" border="0" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_knj1gbf08fg/S6MEbnfCVJI/AAAAAAAAAHo/MNcP_SWhwtE/s320/Lazy_Day_by_pinkparis1233.jpg" /></a><br /><br /><span style="font-family:arial;color:#ff0000;"><strong>a highway</strong></span><br /><p><a href="http://pinkparis1233.deviantart.com/art/Lazy-Day-151470558"><strong>photo</strong></a><strong> by pinkparis1233</strong></p><p></p><br /><br /><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;">Платната се сливат. От толкова много движение не се вижда другият край на улицата. Затворени очи. Стиснати юмруци. Кръвта пулсира в слепоочията. Поемаш (първи) дъх и правиш (неусетно бързо) първа крачка. И започваш да вървиш. Стъпваш все по-смело и уверено. Чуваш прелитащите наоколо автомобили. Клаксон и отстъпваш назад. Въздухът пред теб рязко сменя плътността си и после отново е същия. Правиш нова крачка. Неуверено, но все пак я правиш. И после още една. Още една. И пак клаксон. Затичваш се. Въздухът покрай теб свисти. Вече не чуваш нищо освен собствената си мисъл, която ти казва единствено " Напред". А когато усещаш, че наближаваш другата страна, се плашиш. Не знаеш какво те чака там. Не искаш да спреш да усещаш всичко, което ти дава пресичането. Емоцията. Силата. Увереността. </span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;"></span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;">Крачка. И отваряш очи. Най-накрая. И виждаш. Назад. Само платното. </span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;"></span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;color:#ff0000;">Life is a highway</span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;"></span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;">А ако беше минал с отворени очи? Страх. </span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;">А ако беше хванал някой за ръка? Самота.</span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;"></span></strong><br /><br /><br /><strong><span style="font-family:arial;">А ако нямаше страх и самота?</span></strong><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4215408716149465955-3823935190830838951?l=seekingforserendipity.blogspot.com' alt='' /></div>Dreamcatcherhttp://www.blogger.com/profile/10619051688562802906noreply@blogger.com0