Life is...

a highway

photo by pinkparis1233

Платната се сливат. От толкова много движение не се вижда другият край на улицата. Затворени очи. Стиснати юмруци. Кръвта пулсира в слепоочията. Поемаш (първи) дъх и правиш (неусетно бързо) първа крачка. И започваш да вървиш. Стъпваш все по-смело и уверено. Чуваш прелитащите наоколо автомобили. Клаксон и отстъпваш назад. Въздухът пред теб рязко сменя плътността си и после отново е същия. Правиш нова крачка. Неуверено, но все пак я правиш. И после още една. Още една. И пак клаксон. Затичваш се. Въздухът покрай теб свисти. Вече не чуваш нищо освен собствената си мисъл, която ти казва единствено " Напред". А когато усещаш, че наближаваш другата страна, се плашиш. Не знаеш какво те чака там. Не искаш да спреш да усещаш всичко, което ти дава пресичането. Емоцията. Силата. Увереността.





Крачка. И отваряш очи. Най-накрая. И виждаш. Назад. Само платното.





Life is a highway





А ако беше минал с отворени очи? Страх.


А ако беше хванал някой за ръка? Самота.





А ако нямаше страх и самота?